У дома в неделя

Пия горещ чай.
Запалила съм ароматни свещи, слушам тиха музика и съм се увила в меко одеяло.

Вали сняг.
А моите мисли подскачат от спомен в спомен. По всичко личи, че е краят на годината.

Равносметка през декември и мотивация през януари са нещо, което правим винаги съзнателно
или не. С една особена тъга си спомняме за изминалите дни, чудим се как така бързо отлетя това
време и измерваме миговете на щастие.

Тежат ли достатъчно на везната на живота, за да си пожелаем и следващата година да бъде
такава? Или пък ни се иска да имаме малко повече време да поспрем и да вземем глътка
спокойствие,кратка почивка и миг мълчание.

Какво подарихме на себе си през тази година- хора, пътувания, предмети?

Как ги опаковахме – с желание, с усмивки и с много обич? Или пък скрихме в себе си емоции,
за да не разбият сърцата ни. Замислих се и колко често приятелите ни също разбиват сърцата ни
и всъщност колко равностойно на любовна връзка е едно приятелство.

Даваш всички емоции, грижа и оставаш без маска пред своите приятели.Точно както и пред
любимия човек. Даже малко повече.

Отново е декември, отново отмина лудостта и подаръците под елхата са отворени. Сега е време
за равносметки, обещания и мечти.

А аз си обещавам едно единствено нещо – да не лъжа себе си. Да не се самозалъгвам и да се
обичам на първо място. Звучи егоистично, но това научих аз тази година. Няма как да обичаш
някого истински, ако не обичаш себе си първо. Звучи като истинско клише, но пък е толкова вярно.

Хайде, слагайте чая на печката и палете ароматните свещи-време е за пътуване във времето.

Време е за малко равносметка, докато сме на прага на бъдещето.

By | 2020-01-22T14:15:32+02:00 януари 2nd, 2020|Без категория|0 Коментара