Първите дни беше някак приемливо,приятно дори.

Днес,обаче,търпението се изчерпва,както и плановете за близкото бъдеще.

Не смеем да мечтаем за живота след 13 май,защото не знаем дали всъщност това е крайната цел.

Да живеем нормално,да се виждаме с близките си и дори пътуванията около празниците са най-невъзможната цел в момента.

За наше добро е,вярвам в това.

Това,в което не искам да повярвам,е отнемането на мечтите.

Не искам да спра да мечтая,съгласна съм да отложа,да не слагам срок,но без мечти не мога.

Вярвам в доброто бъдеще,вярвам и в силата на сбъдването.

Силата,че ако искаш нещо много силно,то ще се случи.

И знаете ли…превърнах своя бележник за срещи в карта на мечтите.

Най-нужният планер се оказа моята компания за сутрешно кафе.

Тишината,настъпващата пролет и света в моята глава.

„Кроя“ мечтите си по моя мярка,изливам се върху красивите страници и вярвам.

Зная,че от мен зависи как да реагирам на ситуацията.

И като една мечтателка ви предлагам-напишете красиво своята приказка,ще има какво да четете като се върнем към ежедневната лудост.