Първите дни беше някак приемливо,приятно дори.
Днес,обаче,търпението се изчерпва,както и плановете за близкото бъдеще.
Не смеем да мечтаем за живота след 13 май,защото не знаем дали всъщност това е крайната цел.
Да живеем нормално,да се виждаме с близките си и дори пътуванията около празниците са най-невъзможната цел в момента.
За наше добро е,вярвам в това.
Това,в което не искам да повярвам,е отнемането на мечтите.
Не искам да спра да мечтая,съгласна съм да отложа,да не слагам срок,но без мечти не мога.
Вярвам в доброто бъдеще,вярвам и в силата на сбъдването.
Силата,че ако искаш нещо много силно,то ще се случи.
И знаете ли…превърнах своя бележник за срещи в карта на мечтите.
Най-нужният планер се оказа моята компания за сутрешно кафе.
Тишината,настъпващата пролет и света в моята глава.
„Кроя“ мечтите си по моя мярка,изливам се върху красивите страници и вярвам.
Зная,че от мен зависи как да реагирам на ситуацията.
И като една мечтателка ви предлагам-напишете красиво своята приказка,ще има какво да четете като се върнем към ежедневната лудост.