Днес искам да Ви разкажа за пътешествието към кулинарното вдъхновение.За готвенето като терапия и път към душата ни.

Ще говорим за онова готвене,което е като медитация за сетивата и ни кара да забравим за всичко-работа,ангажименти и дори телефона.Това готвене не е бързата салата в понеделник вечер или пък желанието след работа да се разположим с чаша вино на дивана,но въпреки това готвим за любимите хора.

Иска ми се да ви споделя за пътят на вкусната храна през душата в онези дни,които преминават безметежно бързо.

За мен да готвя е като проветряване на душата и емоциите ми,като изпрани и колосани чаршафи-едно невероятно усещане за чистота и невъзможно съвършенство.

Всичко започва с чаша чай на плота и решението какво ми се готви,а хлябът е едно от задължителните ми гозби.Сякаш месенето ме пренася в друг свят,в който значение има само дали количката на хляба ще е хрупкава като в детството ми.

Самите движения с ръце до получаване на идеалното тесто са много терапевтични.И сред блуждаенето на ума и вселенскота спокойствие,което цари в кухнята,се сещам за един филм с любимата Мерил Стрийп “Джули и Джулия”…

Страхотен филм,който непременно трябва да гледам отново.

Докато втасва тестото за бъдещата фокача с розмарин и чери домати забърквам бърза марината за месо и оставям магията на всички продукти да се случи.

Няколко салати,една фокача и месо във фурната по-късно съм отворила бутилка вино и започвам да подреждам масата-една страхотна терапия за очите си е красивата трапеза.Пристрастна съм-Винсид продукти в изобилие у дома .Покривка,подходящи салфетки…няма да сложа пръстени за салфетки този път,нека е по-лежерно.Чиниите,вилиците и чашите си харесвам много и имам доста за всякакъв повод и настроение.