В последните дни преживяхме промяна буквално за няколко часа.

Един работещ свят,пълен с мечти за кариера,нови придобивки и безброй излитащи и кацащи самолети буквално замръзна с едно щракване.

Сякаш на забавен каданс през мен минаха всички очаквания,резервации за полети и планерът за срещи,който беше най-използваната вещ(заедно с чашата за кафе,разбира се) се озова в чантата ми за неопределен период.

Забравих какво означава всяка вечер да подбираш облеклото си за следващия ден и как се гримирах по почти час всяка сутрин.

Перфекционистка във всяко едно отношение,това съм аз.

Точно така перфектно си бях структурирала бизнес срещите,бъдещите ангажименти около предстоящи сватби и детски рожденни дни на открито.

Стоп.

Днес аз осъзнавам,че нямам достатъчно домашни удобни дрехи и че готвя невероятно (всъщност за последното се досещах).

Чистя всеки ден и всичко е подредено до най-малкия детайл.

Дезинфекцирах,посях цветя,подредих гардеробите си и мога да се похваля с изряден ред у дома.

Имам време за маски за лице,коса и дори не бързам със сутрешния душ (сега е временно сменен с обеден).

Отначало умът ми изтръпна от промяната и бях в паника къде отиват всъщност мечтите ми?

Такива красиви цели не могат да бъдат изпратени просто в небитието,нали?

Панически се събуждах вечер в първите дни и блуждаех с една едничка мисъл „ами сега?“.

Днес,обаче,осъзнавам очарователния процес на промяната,който кара умът да потръпва.

Да изпада в криза,в шеметно неудоволствие,докато не дойде ред на вдъхновението.

До пренареждането на целите и приоритетите.

Няма нужда от суета днес,нито да показваме кои сме със статус,перфектна кожа и грим.

Днес аз съм една жена зад компютъра,с мокра коса,която няма да оформя в прическа.

С боси крака,които вече втори час не обувам с чорапи,с изстинало кафе и много мечти с отложен срок на изпълнение.

Но не и забравени.

Днес аз имам време да се подготвя за новото начало след паузата и зная,че предстои нещо невиждано досега.

Дали ще е криза или успех зависи от самите нас.

Повярвайте ми,красивият ум ражда невероятни идеи.

А мечтите ще се сбъднат неминуемо,дори и с няколко месеца закъснение.

Все още ли искате точно това,обаче?

Промени ли се нещо в самите вас?

Ако можех да изпратя писмо в бутилка до всяка една от вас,то би гласяло;

Видяхте ли,че времето може да спре?

Изпълнете всички минути у дома с цели,с нови идеи,с положителни мисли и с вяра.

Дишайте,сега имате много време за това.

Хвърлете всичко ненужно,сега имате много време за това.

Пишете своите чувства и мисли всеки ден,сега имате много време за това.

Обадете се на приятелка и като тийнейджърки,говорете с часове.

Сега имате много време за това.

Създайте си цели с ясен план за изпълнение,сега имате време за това.

Слушайте музика,сега имате време за това.

Попътувайте вътре в себе си,сега имате време за това.

И не съжалявайте за нищо,губите ценна енергия.

Приятно заземяване!

Беше време за всички ни!