Винаги ме е вълнувала японската култура.
Начинът,по който преминават през живота.
А като интериорен дизайнер по професия и призвание-как изглеждат домовете им.
Те са толковя далеч от нашия свят и мислене и същевременно толкова много си приличаме.
Както с всички хора на тази планета,независимо от националността.
Имаме нужда да обичаме,да бъдем обичани,да копнеем за някого.
Да се учим на любов всекидневно и да създадем дом.
Там,където ще бъдем щастливи,просълзени,понякога лутащи се,но винаги заедно.
И ми изниква едно сложна японска дума в съзнанието с едно толкова красиво значение:
Кауаакари – последният отблясък от светлина върху водната повърхност.
Онзи момент на съзерцание и щастие,който ти се иска да споделиш
Да го видиш и във възхитения поглед на любимия.
Сърцата ви да правят пирует във въздуха от щастие.
Това е любов,нали?
Това е любовта всеки ден-избор с кой да споделиш моменти,които можеш да изживееш и сам.
Но заедно е вълшебно.
Сбъднато:)
През настъпващия съвсем скоро така любовен февруари,подарете внимание.
Жест,подарък,преживяване.